30 sept 2013, 22:09

Реквием

976 0 1

Вървя по улиците сам

и лакомо поглъща ме тъмата,

а запазилите своя плам

високи улични фенери,

строги, но галантни кавалери,

в танц прегръщат тишината.

 

Вече сънен съм и правя

крачка подир крачка изморен.

Навън не трябва да се бавя,

но друго не приемам за подслон

наместо звезден небосклон

от човешките тъги скроен.

 

Доведе ме луната тук,

това на моя път е края.

И на хапещия студ напук

пръстта нощес е ми квартира,

пък нека Господ ме прибира.

Копнея веч’ за тихата омая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...