20 oct 2007, 22:26

Реквием 

  Poesía
464 0 1
Реквием
Вятърът не спира да духа над дървета,
връщайки спомените към мен.
Още помня онзи далечен ден, когато
като падаща звезда ти се появи в живота ми.
В сърцето ми бе събудено чувство,
много по-силно и дълбоко от приятелство
и изпълни празното пространство вътре в мен.
В този студен свят, пълен с болка и отчаяние,
заедно се държахме за ръце, само двама ни.
Помня погледа ти, тъй мил и любящ.
Липсваш ми, всеки ден, всеки миг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??