Реквием

Вятърът не спира да духа над дървета,

връщайки спомените към мен.

Още помня онзи далечен ден, когато

като падаща звезда ти се появи в живота ми.

В сърцето ми бе събудено чувство,

много по-силно и дълбоко от приятелство

и изпълни празното пространство вътре в мен.

В този студен свят, пълен с болка и отчаяние,

заедно се държахме за ръце, само двама ни.

Помня погледа ти, тъй мил и любящ.

Липсваш ми, всеки ден, всеки миг.

И аз знам, ти си там някъде, отвъд небето,

Все още пеейки своя сладък реквием,

израз на любов и привързаност.

И аз знам - някой ден ще те открия,

ако не днес, ако ли не утре, то някога,

но няма да се откажа до денят, в който умра!