Реквием II
На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите -
от ужас непознат
разтворени широко.
Кръжат наоколо
ята на врани...
Навяват пустота.
Иконите ридаят
с кървави сълзи.
Нима, нима не знаят,
че сънува злото
със отворени очи?
Към небесата
всеки взор
ще е отправен,
и всеки стон
ще е молитва
в пламналата гръд.
Ала над нас
смъртта изгубила
е свойта власт.
За кой ли път
ще се надсмееш
ти, ориснице,
над тая грешна
и залутана порода,
когато любовта,
окичена с хомот,
до гроба ни проводи?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
/
