viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
12 may 2007, 15:17

Реквием за майка ми 

  Poesía
1855 0 11
В навечерието, майчице, на моя светъл празник,
кротко ти пое по вечния си път.
Красота и блясък след себе си остави
и в сърцето ми създаде си тих, уютен кът.

Спазваше ти мъдро християнските повели,
около тебе щедро раздавайки любов.
Поставяше пред себе си все по-високи цели,
постигайки ги, въпреки живота си суров.

Затова смъртта пред тебе е безсилна
и твоят образ грее, окъпан в светлина.
Житейския си път достойно ти измина
и намери пристан тих във Вечността.

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека почива в мир и ти помага от Отвъдното,защото обичта ти и връзката ви е силна...
  • Вьлнуващ стих!
  • Браво!
  • Оставам безмълвна пред силата на този стих!
    Поклон!
  • Дълбок поклон пред житейския път на твоята майка! Поклон и пред теб, Виктор, за словесния ореол! Всяка дума докосва най-фините струни на душата ми... Едва ли се нуждаеш от оценка за реквиема... Ти самият си оценил достойния живот на майка си. Каква по-висока оценка може да има от това?!...
  • Добре дошъл, Вики!
    Стихът ти е силно трагично вълнуващ!
    Съжалявам за това което ти се е случило! Но такива неща се случват в живота. Добрият спомен който носим в себе си за близки и приярели,никога не умира! Никога! Нека и ние след време оставим добри спомени!
    Поздрави!6
  • Пред подобен стих и пред емоциите които вероятно е изпитал сьздателят му оставам безмьлвна!!!Моите сьболезнования!
  • Моите съболезнования!
    Стихът ти носи необикновенна сила!
  • Винаги е тежко да се разделиш с близък и най-вече - с майка си! Съболезнования! Който не го е изпитал, не знае...
  • Моите съболезнования,Виктор.Стихотворението ти докосна душата ми.
    Смъртта наистина е безсилна пред хора, като твоята майка.Раздавайки любовта си, тя е оставила частица от себе си във всеки един,който я е познавал.
  • Много ме развълнува!
Propuestas
: ??:??