12 мая 2007 г., 15:17

Реквием за майка ми

2.2K 0 11
В навечерието, майчице, на моя светъл празник,
кротко ти пое по вечния си път.
Красота и блясък след себе си остави
и в сърцето ми създаде си тих, уютен кът.

Спазваше ти мъдро християнските повели,
около тебе щедро раздавайки любов.
Поставяше пред себе си все по-високи цели,
постигайки ги, въпреки живота си суров.

Затова смъртта пред тебе е безсилна
и твоят образ грее, окъпан в светлина.
Житейския си път достойно ти измина
и намери пристан тих във Вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека почива в мир и ти помага от Отвъдното,защото обичта ти и връзката ви е силна...
  • Вьлнуващ стих!
  • Браво!
  • Оставам безмълвна пред силата на този стих!
    Поклон!
  • Дълбок поклон пред житейския път на твоята майка! Поклон и пред теб, Виктор, за словесния ореол! Всяка дума докосва най-фините струни на душата ми... Едва ли се нуждаеш от оценка за реквиема... Ти самият си оценил достойния живот на майка си. Каква по-висока оценка може да има от това?!...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...