В навечерието, майчице, на моя светъл празник,
кротко ти пое по вечния си път.
Красота и блясък след себе си остави
и в сърцето ми създаде си тих, уютен кът.
Спазваше ти мъдро християнските повели,
около тебе щедро раздавайки любов.
Поставяше пред себе си все по-високи цели,
постигайки ги, въпреки живота си суров.
Затова смъртта пред тебе е безсилна
и твоят образ грее, окъпан в светлина.
Житейския си път достойно ти измина
и намери пристан тих във Вечността.