30 abr 2017, 23:36

Рестарт 

  Poesía » Otra
711 2 8

 

 

Разбира се, че няма перспектива.

От мене не очаквай чудеса.

Преди да дойда, вече си отивам

и сам Голготите ще понеса.

 

И някакси ще преболея.

Кърви от сол вселенската немощ.

В окото на вселената тъмнеят

безформени отломки нощ.

 

И нищо после няма да се случи.

Да кажем – малко съм се разболял.

Скимти понякога в съня ми куче

и миокардни паузи валят.

 

Разбира се, че перспектива няма

и този кадър не е от сега.

Във ъгъла е масата за двама

с усмихнатата чаша от тъга.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??