30 abr 2017, 23:36

Рестарт

  Poesía » Otra
883 2 8

 

 

Разбира се, че няма перспектива.

От мене не очаквай чудеса.

Преди да дойда, вече си отивам

и сам Голготите ще понеса.

 

И някакси ще преболея.

Кърви от сол вселенската немощ.

В окото на вселената тъмнеят

безформени отломки нощ.

 

И нищо после няма да се случи.

Да кажем – малко съм се разболял.

Скимти понякога в съня ми куче

и миокардни паузи валят.

 

Разбира се, че перспектива няма

и този кадър не е от сега.

Във ъгъла е масата за двама

с усмихнатата чаша от тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...