26 jun 2011, 12:17

Ресто непохарчено

  Poesía » Civil
2.2K 1 24

Понякога, задъхани от бързане

да гоним колелото на живота,

улисани в голямото надлъгване

да хванем печелившата му квота,

 

забравяме да видим, че сезоните

нов кръг в сърцевината ни са впили...

С куп хапчета подсилваме "бушоните",

но ставаме по-болни и унили...

 

По избор... не живеем. Съществуваме

в социалния капан на битието.

Насъщния - с мечтите си купуваме,

от вълци се израждаме във псета...

 

Виновници за всичко си намираме

и псуваме ги, както подобава.

Децата си от "обич" програмираме:

да вземат наготово, без да дават...

 

 

А нейде любовта ни забатачена,

прашасала под "важните" проблеми,

боде душата, ресто непохарчено,

и тихичко проплаква: "Няма време..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....