Ресто непохарчено
Понякога, задъхани от бързане
да гоним колелото на живота,
улисани в голямото надлъгване
да хванем печелившата му квота,
забравяме да видим, че сезоните
нов кръг в сърцевината ни са впили...
С куп хапчета подсилваме "бушоните",
но ставаме по-болни и унили...
По избор... не живеем. Съществуваме
в социалния капан на битието.
Насъщния - с мечтите си купуваме,
от вълци се израждаме във псета...
Виновници за всичко си намираме
и псуваме ги, както подобава.
Децата си от "обич" програмираме:
да вземат наготово, без да дават...
А нейде любовта ни забатачена,
прашасала под "важните" проблеми,
боде душата, ресто непохарчено,
и тихичко проплаква: "Няма време..."
© Гергана Иванова All rights reserved.
