Животът - такъв, че търсим с кой да го вървим и кой да ни изпрати,
да стиска нашата ръка във сетния ни час.
И нямат никакво значение сълзите, които после са проляти,
щом човекът няма го и не е вече между нас.
Изплуват спомени, когато сме приседнали във тишина…
Докосваме със тежест и въздишка немия, бездушен мрамор…
Устните ни се сливат във нелепа кривина,
и думите не стигат, за да се опише този траур…
Облечени сме в черно, толкова опечалени…
Като души от слънцето лишени, обгърнати във мрак…
Прехвърляме на ум възможностите пропилени,
очите давейки се търсят изход от душевния батак. ...