7 abr 2015, 21:25

Retrospicere /Светът без мен/

  Poesía » Otra
684 0 5

  Retrospicere

/Светът без мен/

 

 

Градя мостове

и падат глави.

Градя гробове

и страшно боли.

 

Градя мостове

пред химерни мечти.

Вървя сред гробове

на прежни мечти.

 

На отминали мигове

плочи градя

На бъдещи гибели

съдбите строя.

 

Накъдето обърна глава

мостове рухнали,

нечия мъртва ръка

бърше сълзи рукнали.

 ============

Моста що строих

е брод към старост,

гроба що градих

е гроб за  младост.


1998г.

Ренета Е. Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам те, Стойне! Благодаря с душа!
  • Макар,че аз предпочитам светлината и пъстрите краски, силно ме впечатляват твоите творби.


    Усещам как те сами пристигат към тебе и произведенията ти са подвластни на една сила, която трудно може да се обясни, но са дълбоко искрени и
    с това ме запленяват. Поздравявам те и ти желая приятни празници!
    Бъди жива, здрава и творчески вдъхновена!
  • Анабел, Анахид,- каква Чернота в тебе!? Няма. Но, заради теб само ще се усмихна и утре ще поставя нещо не черно /надявам се де, може пък и да съм далтонистка/- това шегичка за плезенето. Пак прегръдка!
  • Мисана, благодаря за ласкаещия ме коментар. Твърде отдавна съм го писала,но пък миналата година по него има нарисувано много хубаво платно от българска талантлива художничка, която живее и твори във Франция.Лека вечер!
  • Мрачно, но много въздействащо стихотворение, без милиграм притворстово и артистични отмествания от реалността. Всичко е казано сякаш в транс и със силата на едно заклинание. Сгъстени черни краски, чертаят една превъзходна графика, сродявайки поетичното въздействие на текста с това на черно-бяла /графична/ картина.

    Накъдето обърна глава
    мостове рухнали,
    нечия мъртва ръка
    бърше сълзи рукнали.
    ============
    Моста що строих
    е брод към старост,
    гроба що градих
    е гроб за младост.

    Кобен финал, като от композиция на Цезар Франк. Поздравление, Рени!
    Успя много да ме впечатлиш. Крайно нестандартно пишеш.

    Топъл поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....