Retrospicere /Светът без мен/

Comments

• 

  ParvaNova (Ренета Първанова)

  Обичам те, Стойне! Благодаря с душа!

  2015-04-08T00:27:59+03:00
• 

  stoyna (Стойна Димова)

  Макар,че аз предпочитам светлината и пъстрите краски, силно ме впечатляват твоите творби.
  
  
  Усещам как те сами пристигат към тебе и произведенията ти са подвластни на една сила, която трудно може да се обясни, но са дълбоко искрени и
  с това ме запленяват. Поздравявам те и ти желая приятни празници!
  Бъди жива, здрава и творчески вдъхновена!

  2015-04-08T00:16:18+03:00
• 

  ParvaNova (Ренета Първанова)

  Анабел, Анахид,- каква Чернота в тебе!? Няма. Но, заради теб само ще се усмихна и утре ще поставя нещо не черно /надявам се де, може пък и да съм далтонистка/- това шегичка за плезенето. Пак прегръдка!

  2015-04-07T23:16:57+03:00
• 

  ParvaNova (Ренета Първанова)

  Мисана, благодаря за ласкаещия ме коментар. Твърде отдавна съм го писала,но пък миналата година по него има нарисувано много хубаво платно от българска талантлива художничка, която живее и твори във Франция.Лека вечер!

  2015-04-07T22:44:35+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Мрачно, но много въздействащо стихотворение, без милиграм притворстово и артистични отмествания от реалността. Всичко е казано сякаш в транс и със силата на едно заклинание. Сгъстени черни краски, чертаят една превъзходна графика, сродявайки поетичното въздействие на текста с това на черно-бяла /графична/ картина.
  
  Накъдето обърна глава
  мостове рухнали,
  нечия мъртва ръка
  бърше сълзи рукнали.
  ============
  Моста що строих
  е брод към старост,
  гроба що градих
  е гроб за младост.
  
  Кобен финал, като от композиция на Цезар Франк. Поздравление, Рени!
  Успя много да ме впечатлиш. Крайно нестандартно пишеш.
  
  Топъл поздрав!

  2015-04-07T22:08:57+03:00