Ревност

(На Пламен!)

Ревнувам те от слънцето,

че лъчите му докосват лицето ти по-често от мен.

Ревнувам те от луната,

че нощем любуваш се на нея, а не на мен.

Ревнувам те от звездите,

че не можеш без тях и ден.

Ревнувам те от вятъра,

че гали косите ти вместо мен.

Ревнувам те от сълзите ти,

че дори и една не е за мен.

Ревнувам те от морето,

че вкусва от тялото ти

и нищо не оставя за мен.

Ревнувам те от смеха ти,

че е искрен, но по-често

не е предизвикан от мен.

Ревнувам те от ръцете ти,

че не търсят мен. 

Ревнувам те дори от себе си,

че така силно те обичам,

Ревнувам те, но има ли смисъл,

от твойта любов на друга приличам!