9.05.2009 г., 8:55

Ревност

1.1K 0 0

 

 

 

Ревност

 

(На Пламен!)

 

 

Ревнувам те от слънцето,

че лъчите му докосват лицето ти по-често от мен.

Ревнувам те от луната,

че нощем любуваш се на нея, а не на мен.

 

Ревнувам те от звездите,

че не можеш без тях и ден.

Ревнувам те от вятъра,

че гали косите ти вместо мен.

 

Ревнувам те от сълзите ти,

че дори и една не е за мен.

Ревнувам те от морето,

че вкусва от тялото ти

и нищо не оставя за мен.

 

Ревнувам те от смеха ти,

че е искрен, но по-често

не е предизвикан от мен.

Ревнувам те от ръцете ти,

че не търсят мен. 

 

Ревнувам те дори от себе си,

че така силно те обичам,

Ревнувам те, но има ли смисъл,

от твойта любов на друга приличам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жени Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...