Ревнувам те пак.
Не виждам. Не чувам.
Мрак. Страх.
Колко пъти
убих те,
ревност,
със мисли и стих?
Но ти пак възкръсваш.
Защо?
Махни се.
Ти ме убиваш.
Ти ме изпиваш,
оставам празен
и ничий...
Моля те,
иди си...
© Севдалин Петров Todos los derechos reservados