Ревността

Poetry » Love

2.1K 0 22

Ревнувам те пак.

Не виждам. Не чувам.

Мрак. Страх.

Колко пъти

убих те,

ревност,

със мисли и стих?

Но ти пак възкръсваш.

Защо?

Махни се.

Ти ме убиваш.

Ти ме изпиваш,

оставам празен

и ничий...

Моля те,

иди си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sevdalin_p (Севдалин Петров)

Благодаря, Мая...Като пак ревнувам ще рисувам...

2008-02-28T14:49:25+02:00
изречена (Мая Попова)

хм... цели 5 творби си и посветил. болест.
добре пишеш, но излез от еднотемието. а за темата - друго е мястото.

2008-02-28T14:48:05+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

ако напишеш още само 1 стих за ревността...ще станеш банален!!!
Усмихни се на Живота и погледни и в другои посоки...има толкова много неща в него, за които човек може да пише и от които да черпи въдновение - възползвай се!

2008-02-26T23:28:54+02:00
mimitenedi (Мария Борисова)

Добре си го казал - страх...Може би, че ще загубиш любимия човек, страх, че не си достатъчно достоен? Аз пък ти желая повече вяра в собствените ти качества и достойнства, а щом си сигурен в себе си - и ревността ти ще си иде. И тогава отново ще бъдеш ТИ, самият себе си...Поздрави!

2008-02-25T22:17:54+02:00
Mariamrad (Мария Радкова)

Няма да се махне, ако я прогонваш - просто я остави да се изчерпи от само себе си. Енергията й изтлява, ако не я подхранваме с мислите или с несръчни опити да избягаме от нея...

2008-02-24T00:33:54+02:00