Като халата игрива
често тръскам буйна грива.
Боботя като стар вулкан,
щом няма лев в съдран чувал.
Ех, как викам гласовито
щом ръцете ти са сито!
Щом комшията по чашка
често ти върти опашка.
Няма милост, какъв живот!
Стана всеки втори, баш скот!
Който има - си се храни,
на софрата си не кани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse