Като халата игрива

често тръскам буйна грива.
Боботя като стар вулкан, 
щом няма лев в съдран чувал.

Ех, как викам гласовито
щом ръцете ти са сито!
Щом комшията по чашка
често ти върти опашка.

Няма милост, какъв живот!
Стана всеки втори, баш скот! 
Който има - си се храни,
на софрата си не кани. 

Който няма да му мисли,
живота да си осмисли!
Нова работа, може две,
само човек да не умре.

След парите за квартира,
на човек му се примира.
За ток, вода, храна, деца
май ще бягам от таз страна!

Все надежди имах в сърце,
че страната ще е добре,
а инфлацията скрита
бързичко ще ни изрита.

Как да не роптая жално?! 
Как да не сме в гьола с кално?!
Бандити сменят имена
и са кат бисерна роса.

А за работачи кротки - 
раздава живота болки:
болки в кръста и ръцете,
в главата или в нозете.

Ще изригна като вулкан,
срещу този що е за срам, 
бездейства по орисия, 
доведе ни до просия.

Чувате ли този тътен?
Виждате ли поглед мътен? 
Вулканът май се събуди! 
Бълва неволи и луди!