Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
27 jun 2023, 6:33

Рибар 

  Poesía » Filosófica
302 0 2

Щом излезеш в морето, тогава
виждаш малка черупка е лодката.
Глад голям ли те прати за риба
или търсиш закуска за котката.
Днес е тихо, след малко е буря,
всичко става съвсем неочаквано.
И живота вълна прекатуря,
под небето от ярост разплакано.
Най-добре си, стъпил на сушата.
Ставаш кротък, отпийваш ракийката,
много круши родила бе крушата,
рибка пържена боцкаш в чинийката.
Не въздишай. Красиво е лятото.
Безпричинно целуваш жената.
Тя е обич, тя ти е златото
и я дръж по-далеч от водата.

 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ние сме прашинки, подмятани от вятъра. Когато има затишие, намираме своята прашинка, сливаме се и образуваме златно пясъчно зрънце.
  • Гледаш тихо, спокойно, светло, но изведнъж се разразява ураган и те помита. И в живота е така
Propuestas
: ??:??