Щом излезеш в морето, тогава
виждаш малка черупка е лодката.
Глад голям ли те прати за риба
или търсиш закуска за котката.
Днес е тихо, след малко е буря,
всичко става съвсем неочаквано.
И живота вълна прекатуря,
под небето от ярост разплакано.
Най-добре си, стъпил на сушата.
Ставаш кротък, отпийваш ракийката,
много круши родила бе крушата,
рибка пържена боцкаш в чинийката.
Не въздишай. Красиво е лятото.
Безпричинно целуваш жената.
Тя е обич, тя ти е златото
и я дръж по-далеч от водата.
© Георги Стоянов Всички права запазени