elenabili (Елена Биларева)
298 2386
6 jun 2012, 16:05

Рицарско 

  Poesía » De amor
1521 0 21

Не чакай да ти кажа кой да бъдеш.

Отдавна всички рицари измряха.

Циничното ни време ги пропъди.

Уж бяха силни. Бяха и не бяха.

 

И ти си рицар – някъде отвътре.

И нищо, че изпитваш страх от битки,

а конят ти е толкова прегърбен,

че почна да се дави и на плиткото.

 

Какво, че взел си бронята на заем,

а нравът ти е някак по- изнежен.

Светът и без това е невменяем –

навярно няма и да забележи.

 

Аз те разбирам – бронята е тежка,

а теб нали гърбът те наболява...

Ще изгоря принцеските си дрешки

и почвам да се уча да оставам.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има нещо мистично в начина, по който пишеш...
  • Ще загубя ли,
    очарованието си на Рицар?
    Печален образ ме зове.
    Ще тръгна по света
    с подострен меч,
    да покорявам
    тъй страстта на воля
    и сигурно . . . . не ще
    да стигна тъй далеч.

    Хареса ми, Рицарско, Елена!
    Много нежен хумор, примесен с реалните неща от живота!
    Успех и късмет ти желая!
  • Отново разказаха играта на рицарите без собствена броня ... Така е то-покрай сухото гори и суровото!
  • Много ми хареса.
  • Хубав стих!
    Поздрави, Елена!
  • Радвам се на положителните ви отзиви!
  • Какво, че взел си бронята на заем,
    а нравът ти е някак по- изнежен.
    Светът и без това е невменяем –
    навярно няма и да забележи.

    Ние, жените, като част от света, отдавна сме забелязали изнежените, ама какво да направим - съдба!
    Страхотен е!
  • Много ми хареса!!! Поздрави, Ели!
  • Брей, хареса ми, макар и да не разбрах много. Съгласен с северянин относно звученето -- класическият стих си показва достойнствата, когато човек плати цената им.
  • !
  • не е нужно да гориш "принцеските си дрешки"-те,нямат значение-ако е рицар отвътре..и какво има толкова да се учи човек на "оставане"..о-о,забравих-ти,ще проявиш "рицарство"..

    харесва ми,че опитваш да поглеждаш по-надълбоко,от необичаен ъгъл
  • такава поезия е удоволствие за сетивата!
    П.С Аз имам същия проблем с рицарите
  • Мъдър финал! Има много философия в него! С поздрави, Ели!
  • Ефирна любовна поезия!!! Красота!!!
  • Благодаря ти за хубавия анализ, Ели!
    Мисля, че е ясно какво казва финалът, но може би не го казва достатъчно убедително. За момента не ми идва наум нещо по-силно, но ще го гледам пак. Благодаря на всички, че бяхте тук!
  • "Какъв ли е този образ?"
    Аз виждам тук мъж, който се мъчи да бъде достоен за любимата си, като се прави на рицар: взел е броня назаем и се е прегърбил под тежестта и'.
    А конят му е куц и на плиткото се дави...
    Но ТЯ го разбира и приема – и без рицарските доспехи. Защото си е рицар отвътре... Затова захвърля принцеските си дрешки и се учи да остава.
    Финалът показва, че и тя има да преодолява трудности. Защото любовта не премахва автоматично всички несъответствия между двамата...

    Любовен и философски стих!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Ще се радвам на мнения относно финала, за който се замислям все повече.
  • Много е хубаво, наистина!
  • Много ми хареса!
    Да, след полунощ принцесите си тръгват, а ти оставаш или по - точно се учиш, да оставаш!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви за прочита и мнението, г-н Чернев! Според мен финалът си е на място и е логически завършек на казаното преди това. Всеки вижда нещата по свой начин обаче и може и други хора да мислят като Вас. Ще се радвам да чуя и други мнения по този въпрос.
    Хубав ден и всичко най-добро!
  • Една много хубава творба - лека и изящна... до последния стих, който не е категоричен и ясен финал на творбата. Това "да оставам" ми се струва сложено повече заради римата, но не носи емоционалния заряд на казаното преди него. А то е с чудесна ритмика, с чисти рими, с интересен и увличащ наратив. Нужен е просто друг финал. Потърси, Елена! От мене - пожелание за успех.
Propuestas
: ??:??