4 dic 2006, 23:46

Рисунка

  Poesía
816 0 9
Рисунка

Стобор избелял,
прегоряла трева
и преляло зелено...
Угасва заря от шибои,
гергини –
моми с румени пазви,
надничат през стария плет,
невен и димитровче
пълнят очите
с небе и със слънце.
Леко открехната
портичка
докосва едва
незабравки
и попива
росата им...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джейни, Ани, радвам се и на стиховете ви, и на отзивите. Поздрави!
  • Пъстра и богата душа ... красота и ухание

    Поздрав и усмивка Доли.
  • Много жива е рисунката ти Доли!
    Напомня ми нещо от детството ми, дори усетих уханието на невен и димитровче!
    Истинско удоволствие е стихът ти!
    Поздравления!
  • Здравке, Петя, бих искала да рисувам наистина. Но се успокоявам, че така всеки сам дорисува картината във въображението си. Стават много картини и това също е красиво Благодаря ви!
  • Красиво рисуваш,Доли!
    Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...