Рисувам те с душа на лято:
косите вплитам в слънчогледови листа.
От топъл дъжд са слънчево-поляти
очите ти. Зениците - лица
на спомнени усмивки, на огнище.
Дъхът ти - с аромата на кокиче.
Браздите по челото ти разнищвам.
На себе си единствено приличаш!
Не мога да те нарисувам...
Овалът ти е тайнствена пътека,
по която светотатство е да тръгна.
По която милиони смехове отекват. ...