Рисуваме с една ръка
Рисувах затворено слънце
с насочена към мен стрелка.
Ти рисуваше знаци,
които не успях да разбера.
Разбирам само, че искам
да ти давам светлина,
светлина, за да те видя,
светлина, за да те разбера.
После всичко ще изтрия,
от тебе искам само...усета,
усета да бъда никъде,
усета, че мога да летя,
усета, че само ти и аз сме,
че рисуваме с една ръка.
Усета от устните ти
и как от мене взимаш светлина.
Обърканите им представи за света ги няма
и ти чуваш само песента.
Умората и мислите изгубих във звука.
Рисувай ме!
Рис(к)уваме с една ръка.
с насочена към мен стрелка.
Ти рисуваше знаци,
които не успях да разбера.
Разбирам само, че искам
да ти давам светлина,
светлина, за да те видя,
светлина, за да те разбера.
После всичко ще изтрия,
от тебе искам само...усета,
усета да бъда никъде,
усета, че мога да летя,
усета, че само ти и аз сме,
че рисуваме с една ръка.
Усета от устните ти
и как от мене взимаш светлина.
Обърканите им представи за света ги няма
и ти чуваш само песента.
Умората и мислите изгубих във звука.
Рисувай ме!
Рис(к)уваме с една ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лала Ловеч Todos los derechos reservados
