РИТЪМ НА НОЩТА

Ръка протегната и поглед чакащ ...
Секунда колебание и свян.
Подавам своята и пръсти слагам
в дланта, която кани ме на танц.

В миг политаме и в ритъм сплитаме
тела и мисли паднали във плен
на звуци чудни и ноти будни,
от музика на стар познат рефрен.

Отмервам стъпките и следвам темпото,

зададено от биещо сърце.
Очите гледат се и жадно шепнат си,
туй що не смеят устните ни две.

Телата носят се и омагьосани
са моите и твоите нозе.
Ех, танцът чудо е, дори заблуда е,
че времето е спряло да тече.

Ръцете парещи, дъхът изгарящ е
и всичко като в обръч се върти.
Лицата сменят се и някак лека съм,
незнайно как, но ти до мен летиш.

Забавяш стъпките и стихват ритмите,
а нещо в мен започва да крещи.
Недей, не пускай ме!  В танц притискай ме.
Ръката ми във твоята лежи...

Не искам никога да свършва вихъра
и танцът да остане във ноща,
в която без дори да знае името ми,
с музика ме срещна любовта.