Роб

Раята винаги си е рая!
Робът си остава роб до края!
За него няма дума „свобода“!
За него утре просто е безкрая!

Когато роб си всичко ти тежи!
Веригата за тебе прикована
припомня ти: живей, но си мълчи!
Живей живота си така до края!

Живот ли е да бъдеш окован?
Тежи веригата, тежи съдбата!
До тебе има други, но си сам
със себе си! И пак си във играта!

Страхуваш се да си свободен ти,
тежко бреме ще е свободата!
Страх те е от нея май, нали?
Добре ти е с веригата позната!

Свикнал си със нея, за това
тя е приковала и душата.
Щом си свикнал ти на тъмнина
ще те дразни вечно светлината!

Роб роден ще пукнеш като роб!
Ще те хвърлят в някой ров потаен
без да те опеят и без гроб!
Ти ще си поредният незнаен!

Като теб са хиляди души
живи уж, но мъртви във сърцата!
Слепи са очите им, уви!
Слепи за да видят светлината!