Робство
757
0
0
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка,
за нищо аз не моля, от всичко съм лишен.
В таз младост прекалено кратка
за кой ли път животът става от съдбата предрешен.
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка,
за нищо аз не моля, от всичко съм лишен.
В таз младост прекалено кратка
за кой ли път животът става от съдбата предрешен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados
