6 nov 2008, 12:36

Робство 

  Poesía
553 0 0
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.

Уви, надежда няма за мъката ми сладка,
за нищо аз не моля, от всичко съм лишен.
В таз младост прекалено кратка
за кой ли път животът става от съдбата предрешен.

© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??