Робство
752
0
0
Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка,
за нищо аз не моля, от всичко съм лишен.
В таз младост прекалено кратка
за кой ли път животът става от съдбата предрешен.
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка,
за нищо аз не моля, от всичко съм лишен.
В таз младост прекалено кратка
за кой ли път животът става от съдбата предрешен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Евгениев Всички права запазени
