Роден дом

26 abr 2013, 23:50

Poesía » Filosófica

997 0 6

Тук младостта ми е узряла,

тук се разлисти моят май!

Това бе моето начало

и нека бъде моят край…

Тук топла радост и безбрежност

изпитва звънкият покой

и чувствам с цялата си нежност,

че той ме среща като свой.

Това е моят свят реален,

от проста обич сътворен,

и радостен или печален,

е свят от детството роден…

И той в сърцето ми живее

с птичи зов и слънчев смях,

с щурче, което в мене пее

и с песни дето не изпях…

Но милост няма аз да прося!

В низина или на връх,

аз своя свят до края ще нося,

докато има в мене дъх.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.