Роден дом
Тук младостта ми е узряла,
тук се разлисти моят май!
Това бе моето начало
и нека бъде моят край…
Тук топла радост и безбрежност
изпитва звънкият покой
и чувствам с цялата си нежност,
че той ме среща като свой.
Това е моят свят реален,
от проста обич сътворен,
и радостен или печален,
е свят от детството роден…
И той в сърцето ми живее
с птичи зов и слънчев смях,
с щурче, което в мене пее
и с песни дето не изпях…
Но милост няма аз да прося!
В низина или на връх,
аз своя свят до края ще нося,
докато има в мене дъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
