Роден дом

Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!

Остаряхме и двамата – та от една ли година

скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,

че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина.

Тайни криеш – в тетрадки изписани даскалът строг

е поправял с червено. A сетне животът без жалост

коригира надежди наивни (в един ли урок !),

че в погрешни посоки са сили пилени нахалост.

В теб сверявам часовника с пулса на родния край.

А детето ми в друга страна ще показва таланти.

То – заселникът нов – без комплекс за вина е, не знай

как остава разкъсан на две във душа емигранта.

Нови хора щом вземат те – избора този нелек

трябва някога все да направя, това ми е ясно –

аз ще чувам зад себе си твоя глас – мъдър и мек:

“Синко, знай, че със мене звезда във душата ти гасне.”