Роден на 14-ти февруари
Днес не зарязахме лозето, тате.
Нямахме време. Но ще върже плод.
По краткия дъжд писмо ти изпратих –
да разкажа за делника, свит на кълбо.
Ние я караме все така, на педали,
момчето расте и е умен за двама...
Тате, луната е страшна през февруари,
прилича на лумнал в нищото храм.
Мама не плаче, дори и на гроба.
Но мисля, че нощем никак не спи.
Моли се сигурно кротко на Бога,
по-скоро да стигне, където си ти.
Тате, онзи мост... морето го глътна...
Често разлиствам пясъчния тефтер.
Пенливият почерк, макар и смътен
спомня за дните, когато ловяхме лефер...
Моля те, тате, не забравяй да видиш,
как през август слънцето диво и младо,
пълни с кръвта си Памида по изгрев –
да узрее кехлибарено тъмен и сладък.
Септември ще дойде рошав и сънен,
за първия школски звън закъснял.
А ние, тате, ще пълним, ще пълним
бъчвите с обич и смях, от тъга натежал.
Всички сме тук. Сбрани на топла погача.
Мама е сложила риба, хайвер и кромид...
Бог да прости!... И наздраве! Нагарча
сълза... Любовта е божествена глътка Памид.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
