7 oct 2014, 23:43

Роди се в пламъци

  Poesía » Otra
492 0 2

Роди се в пламъци...

Роди се в пламъци
в полунощ,
първо разкъса небето
с писъка си,
докосна лепкавата кръв
по лицето си,
ужасена,
уплашена,
сетне вдиша аромата
на влажната земя
и тръгна да дири
дома си.

Намери развалини,
останки от
предишни животи.
Живя сама
с дни,
години,
векове,
с ехото на своя
собствен глас,
с бурите и ветровете,
вълните и морето,
слънцето и луната.

Накрая забрави
коя е всъщност
и, за да си докаже,
че изобщо я е имало,
подпали света с
огнено червените си коси
и изчезна
в танца на пламъците
така, както се бе
появила -
ужасена,
уплашена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© T.A. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...