Роди се в пламъци...
Роди се в пламъци
в полунощ,
първо разкъса небето
с писъка си,
докосна лепкавата кръв
по лицето си,
ужасена,
уплашена,
сетне вдиша аромата
на влажната земя
и тръгна да дири
дома си.
Намери развалини,
останки от
предишни животи.
Живя сама
с дни,
години,
векове,
с ехото на своя
собствен глас,
с бурите и ветровете,
вълните и морето,
слънцето и луната.
Накрая забрави
коя е всъщност
и, за да си докаже,
че изобщо я е имало,
подпали света с
огнено червените си коси
и изчезна
в танца на пламъците
така, както се бе
появила -
ужасена,
уплашена.
© T.A. Todos los derechos reservados