24 sept 2007, 8:32

Родината

  Poesía
1.2K 0 2
 

И знам, че няма да те имам никога.

Недопустима си за мен,

враждебна е пръстта ти.

От толкова изменчиви послания

измамена остана твоята утроба

и всичките ти раждания

бяха преждевременни.

Сезоните с безпринципна еднаквост

облякоха те с цветовете на омразата

и любовта към теб

е безпощадна и разяждаща,

като ноктюрно от Шопен,

като ръжда, като проказа.

Не мога да те имам, нямам вече сили

да те разпъна и да те спася от участта

да бъдеш окото сляпо на века,

оголен нерв, отблъскваното име,

агонията на столетния език

да сътвори едничко изречение

със думи, разбираеми от всички.

Не искам да си моя майка, моя истина.

Аз себе си на други богове орисах,

за да не можеш да ме нараниш отново.

Достигнах в пътя си море,

в което слънцето се отразява

и това ми стига.

Аз нямам вече обичащо лице,

настолна книга.

Отказвам да погреба очите си във теб,

да ти дарявам времето и страховете си,

че като Пепеляшка,

возена от тиква, остарявам.

Ще те напусна постепенно,

бавно ще изчезна,

тъй както те напуснаха нещата

и думите, с които в тебе се кълняхме,

без да искаме отплата.

Ще те оставя на децата ти ангелогласни -

да им плетеш гнезда от кукувича прежда,

а те да тъпчат твоите градини,

осеяни със трупове на незабравки

и тинтява.

Сърцето ми, понесло всичките

човешки поражения,

безсилно е пред въздуха и хляба.

И знам, че няма да те имам никога,

ала и ти не можеш да ме имаш вече.

Защото костите ми ще са тук,

ала душата ми ще е далече.

Небето ти е бряг пустинен, от който

птиците избягаха нанякъде.

И аз от теб без жал ще отлетя.

Ще си замина.

А ти без мен ще онемееш от очакване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...