7 may 2009, 12:36

Рога

1.1K 0 16

Любов! Това велико чувство
аз бях готов да понеса.
И в авантюрата се впуснах
в очакване на чудеса.

Бях млад. Като яйце зализан.
Наперен като светофар!
И бях със чисто нова риза.
И с вратовръзка при това.

Тя беше леко арогантна
и ме пронизваше с очи:
- Да не говорим за рогата.
Това е... третият му чифт.

Тук аз се сгънах като кламер.
Но нямах време за рефлекс,
тя разкопчаваше колана...
На туй сега му викат секс.

Живот.
Ега ти и късмета!
Но, мили братя во Христа,
не бе приятно да усетя,
как и на мене ми растат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Райсън, сигурен ли си, че нямаш поне мъ-ъ-ъничка габровска жилка? Обожавам техния девиз: "Светът е оцелял, защото се е смял". Благодаря, че ми помагаш да оцелея!
  • Ми ти чудеса си срещнал.Защото човек има странната увереност,че на него няма да му се случат.
    Забрави!Както се пееше в една песен - "Кораби в морето плуват и следи след тях остават,но след малко нищо не личи..."
  • Мнооого сладко и много свежо! Поздравления за точното възпроизвеждане и доброто настроение!
  • Харесах!
    Закономерна ситуация!
    Поздрави!
  • Умееш го!Пак ми оправи настроението!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...