7 may 2009, 12:36

Рога

1.1K 0 16

Любов! Това велико чувство
аз бях готов да понеса.
И в авантюрата се впуснах
в очакване на чудеса.

Бях млад. Като яйце зализан.
Наперен като светофар!
И бях със чисто нова риза.
И с вратовръзка при това.

Тя беше леко арогантна
и ме пронизваше с очи:
- Да не говорим за рогата.
Това е... третият му чифт.

Тук аз се сгънах като кламер.
Но нямах време за рефлекс,
тя разкопчаваше колана...
На туй сега му викат секс.

Живот.
Ега ти и късмета!
Но, мили братя во Христа,
не бе приятно да усетя,
как и на мене ми растат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Райсън, сигурен ли си, че нямаш поне мъ-ъ-ъничка габровска жилка? Обожавам техния девиз: "Светът е оцелял, защото се е смял". Благодаря, че ми помагаш да оцелея!
  • Ми ти чудеса си срещнал.Защото човек има странната увереност,че на него няма да му се случат.
    Забрави!Както се пееше в една песен - "Кораби в морето плуват и следи след тях остават,но след малко нищо не личи..."
  • Мнооого сладко и много свежо! Поздравления за точното възпроизвеждане и доброто настроение!
  • Харесах!
    Закономерна ситуация!
    Поздрави!
  • Умееш го!Пак ми оправи настроението!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...