Рогозка за двамина
Сърцето ми е сламена къщурка,
запокитена на края на тъгата...
Смирено в нея Любовта живурка
и домашният любимец - Самотата...
От хорска кал измазах си стените,
а покривът - от клевети прокапа...
Подът ми покълна от сълзите,
ненужни гости строшиха вратата...
Не ти предлагам грейнала камина,
не очаквай и романтика на свещи...
Жадуваш ли рогозка за двамина?
Заповядай!... До мене да се сместиш...
п.п. Рогозката е заета отдавна...
От 22 години!
Не я заменям за персийски килим...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
Дай-Боже всеки да скъса по няколко такива рогозки!