28 jun 2010, 12:56

Рожденическо

  Poesía » Otra
765 0 5

Родена съм по светулково време.

Самата аз на светулка приличам.

В душата ми пламъче дреме

и нощното тайнство обичам.

 

С фенерчето малко търся си хора -

отвътре красиви, нежни и честни.

Дори не усещам умора,

приспиват ме славеи с песни.

 

Житата узрели с обич целувам,

в тъмни простори се рея честита,

свойта мечта вечно сънувам,

любов търся, по света скитам.

 

27 юни 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • красиво!
  • Честит Рожден Ден, мила Нинче! Макар и със закъснение, не мога да пропусна да те поздравя. Пожелавам ти да намериш, това което търсиш ... и продължавай да пишеш! Поздрав!
  • Много светъл стих! Прочетох няколко пъти Сигурно по светулково време се случват най-хубавите неща
  • Желая ти от сърце всичката споделена любов на света!
    Поздрав от мен!
  • Специална дата, специално стихотворение!!! Тук странностите са твърде често срещано явление!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...