Родена съм по светулково време.
Самата аз на светулка приличам.
В душата ми пламъче дреме
и нощното тайнство обичам.
С фенерчето малко търся си хора -
отвътре красиви, нежни и честни.
Дори не усещам умора,
приспиват ме славеи с песни.
Житата узрели с обич целувам,
в тъмни простори се рея честита,
свойта мечта вечно сънувам,
любов търся, по света скитам.
27 юни 2010
© Нина Чилиянска Все права защищены