Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.
Със здраво стиснати очи,
от навика напреде крачим,
без вяра, със загърбени мечти,
товара си на дните влачим.
Дали камбанен звън поне ще чуем,
озъбени от крясъка на дните?
Поет в дете се е родил.
Не му убивайте мечтите!
декември 2016 г.
Марина Йорданова
© Марина Йорданова Todos los derechos reservados