22.05.2019 г., 11:50

Рождество

947 4 4

Дали поетът, никому недраг,
не е умрял от глад и жажда?
Поезия слепците не четат,
а зрящ човек отдавна не се ражда.

Със здраво стиснати очи,
от навика напреде крачим,
без вяра, със загърбени мечти,
товара си на дните влачим.

Дали камбанен звън поне ще чуем,
озъбени от крясъка на дните?

Поет в дете се е родил. 
Не му убивайте мечтите!

декември 2016 г.
Марина Йорданова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...