28 dic 2018, 20:09

Рождество

  Poesía » Otra
754 0 0

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа,
за Коледата искам да разкажа,
на фона на красивата картина,
какво се случва долу, край комина ...
Такааа, да почнем със случайна къща,
там някой от чужбина се завръща,
запретнали са всичките ръкави,
че трябва всеки нещо да направи,
да сготви, изпере, изчисти,
да сипе манджи във чинии чисти,
да се изфука с чисто нова дрешка,
и всичко да е точно, и без грешка ...
Сега да видим друг апартамент,
окичен със богат асортимент,
от коледни украси и дрънкулки ...
Играчки, сякаш ледени висулки,
висят така окичили елхата,
подаръци отдолу за децата...
Надникваме и в още нечий дом,
там някой запасил се е със ром,
със марковото уиски и с ракия,
с едничка мисъл – „Днес ще се напия!“ ...
Такива има още доста,
а истината тук е много проста,
забравяме, че днес е Рождество,
прекрасно за душата тържество,
в което хора със лица открити,
докосват си сърцата и душите,
със мисъл чиста за светите небеса ...
Така на Коледа се случват чудеса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...