28 дек. 2018 г., 20:09

Рождество

753 0 0

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа,
за Коледата искам да разкажа,
на фона на красивата картина,
какво се случва долу, край комина ...
Такааа, да почнем със случайна къща,
там някой от чужбина се завръща,
запретнали са всичките ръкави,
че трябва всеки нещо да направи,
да сготви, изпере, изчисти,
да сипе манджи във чинии чисти,
да се изфука с чисто нова дрешка,
и всичко да е точно, и без грешка ...
Сега да видим друг апартамент,
окичен със богат асортимент,
от коледни украси и дрънкулки ...
Играчки, сякаш ледени висулки,
висят така окичили елхата,
подаръци отдолу за децата...
Надникваме и в още нечий дом,
там някой запасил се е със ром,
със марковото уиски и с ракия,
с едничка мисъл – „Днес ще се напия!“ ...
Такива има още доста,
а истината тук е много проста,
забравяме, че днес е Рождество,
прекрасно за душата тържество,
в което хора със лица открити,
докосват си сърцата и душите,
със мисъл чиста за светите небеса ...
Така на Коледа се случват чудеса!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...