2 abr 2006, 21:03

"Роли"

  Poesía
819 0 3
Мислиш си, че страдам?! Не, не е това.
Просто си измислям нова роля
и искам сълзите да издържа....
Сърцето се усмихва - пак е мое.
Макар и с малко преиграващ тон,
опитва се на нежност да ме учи.
Умира звън на нечии телефон,
в съня си някой пак ще се заключи.
Няма начин да се преродя. И смисъл няма -
само по веднъж се случва всичко.
Втори път не вярвам в изненади -
ставам разсъдлива и себична.
Мислиш си, че гасна?! Не, не е това.
Просто ти измислям смешна роля
и сценария държа в ръка.
Небето ме докосва - пак е мое...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Грабна ме! Наистина съжалявам, че те открих чак сега!
  • Не мога да спра да ти се вазхиштавам, докосваш ме!
  • "Няма начин да се преродя. И смисъл няма -
    само по веднъж се случва всичко.
    Втори път не вярвам в изненади -
    ставам разсъдлива и себична."
    Целият стих е хубав по съдържание,но този ,който изведох е ,който спъва.Изненади винаги има.Отвори очи за тях и ще ги откриеш.Мери в любовта няма роли,няма преиграване-има радост и има тъга,защото се изкупува.
    Продължавай,въпреките оценките,които са ти поставени.За сега без оценка от мен.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...