LeChevalier (Тошко)
184 1919
18 oct 2009, 23:38

Рондо за кестените 

  Poesía
757 0 3

Високите кестени в парка ухаят,
   при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
    подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят.

    А нощем там двойки мечтаят,
за чуждите погледи никак нехаят
    понеже ги пазят смълчани
                високите кестени.

Че идва, дърветата неми вещаят,
    на срещите всякога краят -
в сърцата, до вчера със обич пияни,
    отварят се кървави рани.
За скритите сълзи единствено знаят
                високите кестени.

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко му е хубаво на този стих! Благодаря за удоволствието!
  • Харесах!Поздрав!
  • И аз на младини писах нещо за един кестен.:

    Очакваш ме под "нашия си" кестен
    и в мрака търсиш ме с очи,
    сигнала ни до болка всеизвестен
    очакваш пак до прозвучи.

    Надежда вероятно в тебе има,
    че пак ще дойда тука аз.
    Напразно се надяваш. Не …любима…
    Приключи всичко между нас.

    Под кестена не идвай да ме чакаш
    аз няма да се върна тук.
    Дано сега в прегръдката на мрака
    не чакаш мен, а някой друг.

    Стори ми се близко, като тематика.
Propuestas
: ??:??