18 окт. 2009 г., 23:38

Рондо за кестените

Поэзия

908 0 3

Високите кестени в парка ухаят,
   при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
    подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят.

    А нощем там двойки мечтаят,
за чуждите погледи никак нехаят
    понеже ги пазят смълчани
                високите кестени.

Че идва, дърветата неми вещаят,
    на срещите всякога краят -
в сърцата, до вчера със обич пияни,
    отварят се кървави рани.
За скритите сълзи единствено знаят
                високите кестени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

galenaGV (Галена Воротинцева)

Всичко му е хубаво на този стих! Благодаря за удоволствието!

2009-10-25T09:18:11+02:00
Маргарита (Маргарита Георгиева)

Харесах!Поздрав!

2009-10-24T09:47:56+03:00
maistora (Красимир Тенев)

И аз на младини писах нещо за един кестен.:

Очакваш ме под "нашия си" кестен
и в мрака търсиш ме с очи,
сигнала ни до болка всеизвестен
очакваш пак до прозвучи.

Надежда вероятно в тебе има,
че пак ще дойда тука аз.
Напразно се надяваш. Не …любима…
Приключи всичко между нас.

Под кестена не идвай да ме чакаш
аз няма да се върна тук.
Дано сега в прегръдката на мрака
не чакаш мен, а някой друг.

Стори ми се близко, като тематика.

2009-10-22T18:18:59+03:00