...Росата...

30 abr 2016, 0:18

Poesía » Otra

382 0 2

...Росата...

(на мама)

Росата свежа и нежна настани се доволно

в цветовете и душата на едно цвете красиво.

преди това бе тъжно то, защото увяхваше неволно,

сега обаче под него сушата изчезна мигновено-

дари го росата с живот и блясък, с обич прероди го...

***

Росата в небето вечно - е въздуха и одухотверението,

тя е подкрепата в лъчите и говора на звездите,

тя е значението на красотата, триумфа на добротата,

тя е силата на вятъра и шепота на посланието...

***

В красивата и безкрайна градина на любовта-

Росата е нежно вдъхновение, копнение,

на всяко обичащо сърце смелостта и волята,

на всеки омаен аромат опиянението и цялото му очарование...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.