30 abr 2016, 0:18

...Росата...

  Poesía » Otra
557 0 2

...Росата...

(на мама)

 

Росата свежа и нежна настани се доволно

в цветовете и душата на едно цвете красиво.

преди това бе тъжно то, защото увяхваше неволно,

сега обаче под него сушата изчезна мигновено-

дари го росата с живот и блясък, с обич прероди го...

***

Росата в небето вечно - е въздуха и одухотверението,

тя е подкрепата в лъчите и говора на звездите,

тя е значението на красотата, триумфа на добротата,

тя е силата на вятъра и шепота на посланието...

***

В красивата и безкрайна градина на любовта-

Росата е нежно вдъхновение, копнение,

на всяко обичащо сърце смелостта и волята,

на всеки омаен аромат опиянението и цялото му очарование...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...