30 апр. 2016 г., 00:18

...Росата...

554 0 2

...Росата...

(на мама)

 

Росата свежа и нежна настани се доволно

в цветовете и душата на едно цвете красиво.

преди това бе тъжно то, защото увяхваше неволно,

сега обаче под него сушата изчезна мигновено-

дари го росата с живот и блясък, с обич прероди го...

***

Росата в небето вечно - е въздуха и одухотверението,

тя е подкрепата в лъчите и говора на звездите,

тя е значението на красотата, триумфа на добротата,

тя е силата на вятъра и шепота на посланието...

***

В красивата и безкрайна градина на любовта-

Росата е нежно вдъхновение, копнение,

на всяко обичащо сърце смелостта и волята,

на всеки омаен аромат опиянението и цялото му очарование...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...