grenzo (ДАНИЕЛА Грензовска)
12 47
29 abr 2014, 12:47  

Роза без бодли 

  Poesía » Otra
907 0 5

Вървях по пътя - хей така,

и без да искам

подритнах саксия

с изсъхнала роза една.

 

Не се обърнах,

но изведнъж

тя глухо издрънча,

тогаз ми дожаля.

 

Събрах черупките,

изсъхналата роза

и пръстта,

и ги занесох у дома.

 

Полях розата с вода

и чудо....!!!

подивя и разцъфтя.

 

Намигна ми с едно

листо и рече:

- Полей ме пак

и ще цъфтя, защото

аз съм твоята душа...

© ДАНИЕЛА Грензовска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не е истина...
  • съгласна съм с Кръстина!
  • Моето субективно мнение е, че този стих е по-скоро за раздел
    философска поезия, но както и да е, това не е от голямо значение.
    Да,така е, понякога се случва в живота ни, да се разминаваме със самите себе си, със собствената си същност, с най-същественото и нетленното, което притежаваме - душата си... Съзнателно или несъзнателно понякога си въобразяваме, че има много по-важни неща, че можем да бъдем щастливи и без да се съобразяваме с нея - с душата си, но всъщност истината е, че правим фатална грешка, като я игнорираме и жестоко се самозаблуждаваме, че тя не е чак толкова важна,защото без нея животът губи своя смисъл... Много ми хареса стиха ти, защото съдържа актуално
    послание и то е, че важни са не лъскавите,показни материални блага, към които е модерно днес приоритетно да се стремим, загърбвайки и дори подритвайки душата си, а тя - душата ни е най-ценното нещо в нашия живот, и тя трябва да бъде наш приоритет,за нея трябва да се грижим, а след това вече за всички други неща, красивата метафора употребена в стиха ти е много оригинална и точна: "Полей ме пак и ще цъфтя, защото аз съм твоята душа..."
    Моето субективно мнение е, че само, когато душата в нас цъфти, само тогава в дните ни, истинско щастие ще блести!
  • Харесах!
Propuestas
: ??:??