Розата по пътя му
Розата по пътя му
На пътя бял,
пътека чиста,
понечих роза аз да посадя.
Да може някой странник,
уморен и зажаднял,
да види в розата ми чиста
мираж един – единствен:
на обич и на мъничко тъга.
Да разтърка очи от почуда,
усмивка мигом там да заблести,
сълза една, кристална, бистра,
погледа му чер да украси.
Тогава старецът самотен,
от дълъг път се вече уморил,
ще спре за миг –
да помирише
красотата, що събрала съм...
във стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
Много нежно!
