velina (Велина)
53 1596
15 feb 2007, 11:08

Розата по пътя му 

  Poesía
1047 0 10

Розата по пътя му

 


На пътя бял,

пътека чиста,

понечих роза аз да посадя.

Да може някой странник,

уморен и зажаднял,

да види в розата ми чиста

мираж един – единствен:

на обич и на мъничко тъга.

Да разтърка очи от почуда,

усмивка мигом там да заблести,

сълза една, кристална, бистра,

погледа му чер да украси.

 

Тогава старецът самотен,

от дълъг път се вече уморил,

ще спре за миг –

да помирише

красотата, що събрала съм...

във стих.

 

 

© Велина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??