31 ago 2007, 19:14

Розово

  Poesía
639 0 4

Розово

Под зеленото се открива

Като в изгрев над малко море

Прави пътища пресичат кривите

И отскачат като облаци в небето


Аз съм отново дете

Болно от самота

С празни ръце

Търсещи в огледалото


Аз съм очи

Отразили неправилно свят

Всички от мене се крият

За да се покажат утре пак


Аз съм черно

Сгънало слаби колене

Да можеше някой да погледне

И да се опита да ме прочете


Аз съм свободно

Отвързано

Диво

Стоят от мен далече хората

Страх ги е

От различното


29.08.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз теб те познавам...Не се страхуай да бъдеш различен!
  • винаги си бил различен и свободен-това те прави уникален,не очаквай хората да приемат теб или изкуството ти
  • Ох...нещо ме бодна от този стих. Спомних си всички преживявяния от детството ти за които си ми разказвал, спомних си как подвикваха след теб, но тях не ги е страх Dex - те просто не разбират и никога няма да разберат. И ти никога не си показвал емоциите свързани с тези обиди и подмятания, винаги си се опитвал да бъдеш силен. Бъди! И не се обръщай назад, не и към лошите спомени. Ти сам го казваше: "Един ден когато се сещаш за това ще помниш само хубавото". Помни, помни само хубавото и гледай напред! Оттърси се от всички негативни неща, които трупаш в себе си - винаги го правиш това, а това те прави нещастен. Пусни си "Стената", сам в стаята, поплачи малко, ако е нужно - обещавам ти, че после ще ти е по-леко. И каквото и да стане, знаеш, че имаш нас - твоето семейство и твоите приятели. Бъди щастлив, нали заради това беше всичко...
  • Хубаво е,че не сме еднакви!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...