16 ago 2017, 10:27

Розово 

  Poesía
501 3 6


Оглеждаме се в черно огледало,
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.

 

Ще кажа, че приличаме на облак
и облакът е пухкав от прегръщане,
а в лоното му свети. И е топло.
Ще кажа после: Още сме си същите.

 

Зловещият мираж ще се размие
в прозрачното потрепване на капките
и, точно като в розова магия,
из локвите по детски ще зашляпаме.

 

Излишни ще са розовите лупи,
да носят радост в бъдеще на свраките.
Очите ми с очите ти се любят
и знаем, че от щастие са плакали.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??